Повечето нови сгради в България нямат енергийни сертификати, а инвеститорите не предоставят енергийни паспорти на собствениците, предаде БТА, позовавайки се на представители на компанията "Райфайзен Имоти" и на Асоциацията за високотехнологични енергийни системи.
От 2004 г., когато влиза в сила първият Закон за енергийна ефективност, до отмяната му през 2008 г. са сключени повече от 45 000 сделки с недвижими имоти, като само при около 1200 от тях са били предоставени съответните паспорти или сертификати за енергийна икономия сградите, каквито са разпоредбите на закона. Това сочат данни на компаниите за енергийно обследване.
Според Валентина Узунова, изпълнителен директор на асоциацията, на всички тези над 45 хиляди домакинства или фирми може да се наложи да плащат от джоба си за издаването на сертификата, въпреки че това е задължение на инвеститора и на фирмите-надзорници на даден строеж. На задължителна енергийна серификация подлежат всички сгради в експлоатация с разгърната застроена площ над 1000 кв. м., гласят разпоредбите на новия закон от декември 2008 г.
Миналата седмица Съветет на Европейския съюз и Европейският парламент се споразумяха за новите енергийни изисквания за сградите. Всички обществени постройки ще са с нови енергийни стандарти от 2018 г., а от 2020 г. стандарти ще се прилагат и за частните и търговските сгради. Страните-членки ще трябва да гарантират също, че всички сгради, които се строят, продават или отдават под наем, имат сертификат за енергийна ефективност.

Това важи и за такива, в които над 500 квадратни метра са заети от публичните власти. Сгради, които имат сертификат по предходната директива от 2002 г., няма да имат нужда от нов.